-Ставай Джули,трябва да тръгваме!-чух гласа на мама.
-Ъх.Още пет минутки само!-извиках аз.
-Баба ти е изпекла любимите ти кексчета с шоколад.-извика тате от кухнята.-Побързай!Имаме два часа път!
Сега се сетих!Отиваме на село!При баба и дядо!В Голямата къща!При Старият Спайк!И при Джала!
-Идвам!-набързо облякох чифт дънки и карирана риза.
-Закуска?-попита мама.
-Не.Благодаря.-извиках аз.Затичах се по стълбите на блока.Излязох.Лъхна ме мирисът на града.Тръгнах към БМВ-то на тате.Слънцето припичаше.Родителите ми не останаха назад.Тате отключи колата, аз се настаних отзад, сложих си слушалките, пуснах си музика и неусетно стигнахме.
-Бабо!Дядо!-извиках аз и изскочих от колата.-Спайки!Джала!-двете бордър колита се затичаха към мен.
-Джули!-извика баба.От нея лъхаше аромат на шоколад.
-Здравейте!-казах развълнувано.
-Не успяхме да дойдем на тринайстият ти рожден ден-каза дядо.-Затова ти взехме нещо, което от малка искаш.
Като малка исках много неща.Едно от тях бе самолет.Не знам защо, но ако в двора имаше самолет, нямаше да се учудя.Все пак това са баба и дядо.
-Ела.-дядо ме заведе в двора а там имаше един прекрасен черен кон!
-Фризиян?!Как се казва?-попитах развълнувано аз, докато се приближавах.
-Посейдон-каза баба.-Красив е, нали?
Не отговорих.Приближих се.Конят ме погледна с черните си, умни очи.
-Посейдон-конят изцвили и се приближи.-Ще го пояздя, става ли?
-Добре-каза мама.-Ние трябва да тръгваме.Ще те вземем след три месеца.-при тези думи тя се качи в колата и тръгнаха.Не ги виня.Само баба и дядо можеха да ме накарат да послушам някой.
-Е ще си дойда към здрачаване-казах аз.-До довечера.-С тези думи се качих на Посейдон и го пришпорих.
Обичам да съм сама.Този път беше различно.Посейдон беше с мен.Видях малка, леко утъпкана пътечка между храсталаците.
-Стой.-конят спря.Замислих се.Никога не бях виждала тази пътечка.Любопитството надделя.-Дий!-отново пришпорих коня.
Дърветата скриха слънцето.Чу се вълчи вой.Вълци?В тази гора не бях чувала, че има.Обърнах се за да се върна назад, но от пътечката нямаша и следа.Слязох от Посейдон и го завърза за едно дърво.Изсвирих.Той изцвили.
-Добре.Стой тук.-след тези думи влязох навътре в тъмната гора.Воят се повтори, този път по-близо.Тръгнах към него.Скимтене.Вой.Лай.Излязох от гъсталака на една поляна.Слънцето я огряваше имаше цветя и... един бял вълк.
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация