Елена се събуди.Сива мъгла покриваше върховете на дърветата,като само букът, под който спяха, я разкъсваше.Върху всяко стръкче трева имаше по две-три капки роса, подобни на бисери.Елена погледна Зак и Итън.Дори в съня си изглеждаха напрегнати.
Итън сключи вежди и отвори очи.Бе сънувал кошмар.Видя, че Елена изучава замислено изражението му и й се усмихна.Той се изправи и протегна блажено ръце.В очите му заиграха весели ледени пламъчета.
-Добро утро, свят!-извика весело той и събуди спящият Зак.
-От къде тази веселост?-усмихна се неразбиращо Елена.
-Човече, събуди ме!-измърмори Зак.
-Май ми идва отвътре-ухили му се Итън.
-Така те искам!-замаха с опашка Джовани-Ако имаше опашка, щеше да я махаш бясно от щастие!
-Много си ентусиазиран, кучешки приятелю!-изчурулика един славей.
-О, прекрасно, вече и птиците говорят!-завъртя очи Елена.
-Тук съм, за да ви кажа, че ще ви помогнем.
-Вие?-каза въпросително вече напълно събуденият Зак.
-Да.Птиците.Ние птиците.И всяко живо същество, копнеещо за истински живот.За свобода-всички зяпнаха малкото птиче.
-Всички ли знаят?-попита изумена Елена.
-Да.И всичко живо на планетата се раздели на два основни лагера-такива, които ви мразят и такива, които ви подкрепят.Вторите са повече, но първите са богати и влиятелни...ще ви заведа в укритието на малкото градче Стоунуол.Там всички ви боготворят и ви чакат.
-Трябва да си съберем багажа-излая Лизи.-Боби, помогни тук моля!
-Идвам!-каза Боби. След половин часово събиране на багаж тръгнаха.Зак се огледа-зеленината го поглъщаше.Очите му променяха цветовете си при всеки слънчев лъч-лилави, черни, бронзови...Сините пръски по ирисите му сякаш светеха.Той огледа гората отново.Зелена и влажна.И много, наистина много красива.Той погледна Елена.Медната й коса се спускаше на красиви вълни по раменете й.Жълтите й вълчи очи блестяха като слънцето.Погледът й изучаваше гората, докато пръстите й си играеха със сребърна верижка, на която се поклащаше красив сребърен пулумесец.Той се сети, че също има подобна, но с красив блестящ златен слънчев диск на златна верижка.Итън също си играеше с черен камък на черна верижка.Луна, Слънце и Метеорит...вече бе сигурен.Но дали бе длъжен?Да бъдеш или да не бъдеш...вечната дилема...
За да използвате тази функционалност, трябва да в вашия профил, ако нямате такъв може да се регистриране!
Вход Регистрация