Тримата бегълци се срещнаха на уговореното място.Всеки бе с раница на гърба и повод за куче в ръка.-Наистина ли смятате, че ще се измъкнем?-попита Елена докато ходеха към гората.
-Да...предполагам.Ето, сложете си тези тъмни очила и тези шапки, за да не ни познаят-каза Зак, докато подаваше на другите двама по едни очила и една шапка с козирка.
-Нали щеше да ни разказваш нещо?Някакво пророчество?-попита Итън.
-Да.Но преди това ми кажете-кога сте родени?-попита Зак.
-Аз съм родена на трети варнис*, трихилядната година-каза Елена.
-Аз...аз също!-извика в учудването си Итън.
-Значи сме ние...аз също съм роден тогава-каза Зак.
-И какво сме ние?-попита Елена, когато стигнаха до прикритието си- нива с царевица.
-Наскоро, преди да се преместим тук бях в библиотеката.И видях една книга, скрита под дивана.Извадих я-беше от преди точно хиляда години!
-Тоест от двехиляди и петнайста, нали?-попита Итън.
-Да, не ме прекъсвай-каза Зак.-На корицата на тази книга пишеше "Пророчества, загадки и митове от двехиляди и петнайста година".Отворих я-страниците й до една бяха празни.Открай до край я разгледах-нищо.Само бели листове.Но видях нещо като джоб на корицата.Доста умело скрит беше, но го видях.Разкъсах го и оттам падна един лист.Прочетох написаното, ще го цитирам по памет "Великата Сарна предсказа ражданото на трима велики герои.Те веднъж и завинаги ще свалят от власт Елекрийците и Елекрейският народ ще възтържествува.Тези три деца, тези герои се наричат Слънце, Луна и Метеорит ще преоткриват в себе си дарби, които планетата Елекра не е виждала до сега!".Имаше и нещо друго, но листа беше скъсан.Нося го сега, запазих го и на никой не съм го показвал.
-И ти мислиш, че ние тримата сме част от това?-попита възхитено Елена.-Вие може и да сте, но не и аз!Аз не мога да се справя със собствените си съученици, с някаква злобарка, която трови живота ми откакто съм започнала училище!
-Елена, в пророчеството пише, че дарбите ни ще се разкрият, нали?-попита мълчащият до сега Итън.
-Така е, няма за какво да се притесняваш!-каза някакъв мъжки глас.
-Кой по дяволите...-започна Зак.
-И вие ли го чухте?-попита Елена и се заоглежда.
-Не знам кой каза това, но имаме кучета и ще ги насъскаме срещу вас!-извика Итън.
-Вие ни чувате?-каза друг глас.
-Май да-каза трети.
-Ехо, героите, погледнете краищата на поводите, които държите в ръце!-каза първият глас.Тримата погледнаха кучетата.
-Да, да, точно така!Елена, аз съм, Боби!-каза вторият глас.
-Миг на просветление...-продължи първият.-Итън, не разпозна ли любимото си куче?
-Те...вашите кучета говорят!-подскочи като ужилен Зак.
-И аз говоря!Не ме забравяй, Заки!-каза женският глас.
-Лиз...Ти говориш?!Или и тримата сме чалнати-каза изплашено Зак.-Чакайте малко...дарби...разкрития...това е!Една от дарбите, ето я!Говорим с животните!
-Може би само те говорят-замисли се пребледнялата досущ като платно Елена.
-Ще видим с времето-поклати глава Итън.
-Да продължаваме, хора!-каза Зак.
-Да...трябва да тръгваме-съгласи се Елена.
***
Вече от два часа вървяха през царевичната нива.Криволичеха, за да не могат да следят дълго следите им.Итън показа на Зак и Елена как да ходят като рисовете-той вървеше първи, а те стъпваха точно в следите му.Царевичната нива бе сякаш безкрайна.Гледката беше станала банална...тук стъбло, там листо...изведнъж над главите им профуча хеликоптер:
"-До всички граждани!Повтарям, до всички граждани на Селкърт сити-трима бегълци на всяка цена трябва да бъдат хванати!Ако ги забележите ги задръжте, има голяма награда!"-след тези думи хеликоптерът отмина...всички стояха като статуи...
Бележки на автора:
*Варнис-Третия месец от годината на планетата.Една година на Елекра има тринадесет месеца.
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация