Всичко което трябва да знаем за папагалчетата

  Току що сте си взели папагал у дома? Чудите се, това животнокак ли ще го гледате? Дали ще ми проговори? С какво да го храня? Дали трябва даму правя някакви имунизации, както се прави с кучета? Дали трябва да полагамнякакви по-специални грижи за него? Дали трябва да го пускам извън клетката?Мъжко ли е? Женско ли е? Може ли да се разбере? Има ли разлика, ако е мъжко или женско? Как да го обучавам? И така нататък... 
Чудите се, но не намирате отговорите на тези въпроси в книжката за папагали, която стеси купили от зоо-магазина с толкова надежда. Лесна работа! Влизате в Интернет итърсите информацията, която ви трябва. Но дори там – на един и същ въпрос намирате два взаимно изключващи се отговора. Хммм... Не е лесна тази работа с папагала.
 


  За съжаление у нас няма достатъчно информация за хората, сдобили се с такова интелигентно животно каквото е папагалът. Целта на тази статия е дададе най-обща представа за тези неща на настоящи и бъдещи стопани на папагал.Отбелязани са само най-важните неща, които е добре да имаме предвид, ако искатепапагалът ви да разгърне заложбите си и да ви радва в най-голяма степен.Папагалите живеят твърде дълго за да си позволим да пренебрегнем грижите затях. Дори сред по-дребните видове, като корелите например, се срещат птици,живели по над 25 години. Папагалите жако живеят по над 50 години, като имадокументирани случаи на жако по над 80 години. Взимайки си такъв домашенлюбимец, най-често си взимаме другар до живот.


 
В природата има стотици видове папагали. Най-популярни като домашни любимци у насизглежда са вълнистите папагалчета, корелите и жакото. Вече не е такава рядкостхора да отглеждат в дома си какаду, амазона, александър, сенегалски папагал,розела, а също така и от най-големите представители на папагалския род –папагалите ара. В тази статия става дума основно за жако като представители насредните по размер папагали и корела като представители на по-малките видове.Същевременно, тъй като се разглеждат най-основни неща свързани с грижите затези птици и техните особености, информацията важи за всички останали видове.


 
Като изключително интелигентни животни, папагалитепритежават своя строга индивидуалност. Твърде малко са конкретните неща, които можем да кажем за папагал и те да са валидни за всички. Може би най-често задаваният въпрос е дали всички папагали “говорят”. Да, всички папагали имат заложби да възпроизвеждат човешка реч. Но съвсем не е вярно, че всяка птица ще проговори. При отделните видове тази способност е различно проявена.


 
Сякаш най-рядко се срещат корели, които да бърборят. Счита се, че това е така порадиспецификата на техния “глас” – твърде фалцетен, твърде високи честоти. Вероятнотези чудни птички бърборят не по-малко от техните по-големи братовчеди, нопоради тази специфика, ние не можем да “чуем” тяхното бърборене, то не звучи поначина, по който звучи човешката реч. За сметка на това, те са големи майсторина свирукането. И разбира се, имат своите превъзходни качества, които ги правят едни от най-търсените домашни любимци.
 
Вълнистите папагалчета също са едни от най-добрите дърдорковци. Ненадминати по отношение на точността, с която се възпроизвежда човешката речобаче са папагалите жако, известни още като Африкански сив папагал. Независимоот това, не са рядкост папагали жако, които не проронват и дума през живота си. Дали един папагал ще проговори или не зависи от индивидуалните му особеностикакто и от домашната среда, в която е отглеждан и се развива. Практически човекне е в състояние да промени индивидуалността на отделната птица, но за сметкана това изцяло от нас зависи обкръжението му и начинът му на живот. Поради това, колкото по-добре се грижим за тях, толкова по-голяма е вероятността да се окажем стопани на едни големи дърдорковци.
 
Широкоразпространен е митът, че мъжките папагали са по-добри бърборковци от женските птици. В това твърдение почти няма никаква истина.Особено за средните и големите видове папагали, при които “проговарянето”зависи в най-голяма степен от индивидуалността на птицата, независимо дали е мъжка или женска. При по-малките птички, особено при корелите, полът изглеждавсе пак има някакво значение за “певческите им дарби” тъй като в природатамъжките са по-вокални от женските индивиди.
 


Като стана въпрос за имунизациите – не, папагалите не се имунизират както домашните любимци, които познаваме - кучето и котката. Освен това, все още е доста трудно в България да намерим добра, специализирана ветеринарна помощ за папагалите ни. Поради това, за да имаме здрав, жизнен и игрив домашен любимец ние трябва даположим усилия за да предоставим на организма му всички онези хранителнивещества, витамини и микроелементи, от които се нуждае за да си изгради силнаимунна система, която да противостои на множеството болестотворнимикроорганизми в заобикалящата ги среда.
 


Всеки може да се досети, че за целта трябва да даваме на папагалите си разнообразна и питателна храна. На днешно време се счита,че за средните и големите папагали е най-добре да се хранят с пресни зеленчуции плодове. Тоест, най-голям дял в храната им се полага на пресните зеленчуци и плодове – около 70% от храната им. Друг важен елемент на храната им са пелетите– пресовани концентрирани храни. За съжаление, у нас все още много трудно сенамират пелети за птици, докато аналогичните храни за кучета и котки са масовоизползвани. Предлагането на малки количества от нашата човешка храна – безтлъсти, трудносмилаеми и силно подправени храни, също е полезно за папагалитени. Даването по малко и разнообразни ядки е необходимо за нормалното имразвитие. Едва на последно място се нареждат зърнените смески и слънчогледа.


 
За съжаление, птиците, които се предлагат у нас са приучени да се хранят предимно със слънчоглед и зърнени смески. Безспорно това е най-лесно за тези, които се грижат за животните. Лесно е да им напълним купичката със слънчоглед и като го изяде папагала да го сменим с нов. Но това по никакъв начин не благоприятства доброто здраве на птиците. Слънчогледовото семе е много богато на мазнини и особено папагали, които са отглеждани предимно в клетки страдат от затлъстяване с всичките последици от това. Такива папагали твърделесно могат да се разболеят, но дори и да не се разболеят докато са млади птици, не след дълго се превръщат в тъжни гледки в домовете ни – дремейки поцял ден на кацалката и в най-добрия случай мърморейки нещо. Папагалите саизключително жизнени същества – като повечето птици. Здрав и жизнен е този папагал, който през повечето време от деня играе с играчки, движи се, упражнявамозъка и тялото си.
 


Наред с добрата и разнообразна храна, важно е да знаем кое в дома ни представляваопасност за живота и здравето на тези птици. В интернет има обилна информацияпо този въпрос (http://www.plannedparrothood.com/plants.html).Измежду вредностите в домовете ни си заслужава да споменем тефлонът катонай-честият причинител на смърт на папагалите в домовете на хората (http://www.ewg.org/reports/toxicteflon/es.php).Авокадото, зърната кафе, дифенбахията, филодендроните, почистващите препарати,алкохолът са все токсични за папагалите ни неща.
 


Много вреден за папагалите ни е цигареният дим. Поради това,ако не може да се избегне пушенето в помещението, където е папагалът, трябва редовно да се проветрява добре като се избягва максимално оставянето на птицата на течение. Различните ароматизатори, ароматизиращи пръчици и т.н. представляват опасност за здравето и живота на папагалите ни.
 
Папагалитеимат необходимост да гризат различни неща. При много птици това е основно занимание през по-голямата част от деня. Ако папагалът е извън клетката много е вероятно да повреди мебели или други неща в къщата, но което е по-лошо, може сериозно да се нарани или дори да причини смъртта си. Освен отровните растенияи вещества, сериозен проблем представляват например електрически кабели. Един среден или голям папагал е в състояние да прегризе електрически кабел засекунда. Можете да си представите какви ще са последствията от това. Поради това, отделно от мерките, които би трябвало да вземем преди да пуснем папагалаизвън клетката в дома ни, от изключителна важност е да го научим на основни“правила” на живота в дома ни.
 


Споменахме, че за да разгърне в най-голяма степен качествата си един папагал в дома ни, от нас зависи да му предложим среда, която да го стимулира максимално за това. От огромно значение в това отношение е възможносттада се упражнява физически и умствено. Който е наблюдавал как се държи един жизнен и игрив папагал има представа за какво става въпрос. Тези животни удивително много приличат в игрите си на малко дете! Не напразно се твърди, чеедин папагал жако в емоционално отношение достига равнището на 3-годишно дете, а в интелектуално – това на 5-годишно дете.
 


Ако не осигуряваме на папагалите ни интензивно умствено и физическо стимулиране не бива да се чудим и да се сърдим на животното, ако след време се превърне в зло същество, което хапе всеки, който дръзне да се приближи до него, кряска силно и продължително до степен, която не се издържа отприсъстващите в дома (а също и от съседите – особено за какаду!) и ред други нежелани поведенчески реакции. Такъв папагал просто няма да има никакви качества на домашен любимец.
 
Най-лесно в дома ни можем да постигнем това чрез много и най-разнообразни играчки, коитода даваме на папагалите ни за да се занимават през деня. Особено през времето,когато отсъстваме от къщи. Все още у нас няма достатъчно разнообразни иинтересни играчки за средни и по-големи папагали. За сметка на това, в Интернет изобилстват снимки на такива играчки (които разбира се могат да бъдат поръчани и платени през Интернет) и всеки стопанин с малко склонност към подобен род занимания би могъл да ги направи сам. При това следва да внимаваме какви материали използваме за направата им, за да не застрашим здравето на птицата.
 


Дори предоставянето на свежи клонки – по възможностоткъснати от дърво, което е отдалечено от улици и пътища – е прекрасно занимание за пернатите ни любимци – възможност да гризат до насита! Също така едно жако би било безкрайно доволно, ако му предложите кочан царевица да гризе и да играе до пълното му разрушаване. Безвредни за папагалите ни са повечето дървета. Не се препоръчва използването на клони от череши, дъб, кедър и др. По-подробна информация за това, кои растения са вредни можете да намерите напосочения по-горе уеб сайт.
 
В оптималния случай стопаните могат да правят така, че дори в дома папагалът да се “труди” за осигуряване на храната си, или поне на любимите си лакомства,т ърсейки ги в най-различни импровизирани “скривалища”. Например, вътрешността на играчки е чудесна възможност за това. По този начин от една страна птицата играе и разрушава самата играчка, а от друга страна вътре намира скрито любимо лакомство. Това е прекрасен начин да осигуряваме положителни занимания напапагалите ни.
 
Папагалите имат необходимост да бъдат къпани редовно. Различните птици имат свои предпочитания по отношение на начините, по които дабъдат къпани. Някои предпочитат да го правят във ваничка с вода (обикновенатава върши чудесна работа). Други обожават да бъдат пръскани с пръскачка зацветя. Трети предпочитат къпане под чешмата на мивката. Моето жако например не ме пуска да влезна в банята под душа без той да е с мен. Вие сами ще разберетекакви са предпочитанията на папагала ви за къпане като експериментирате с различнитевъзможности.
 


Следва обаче да имате предвид, че болшинството птици, които можем да си купим у нас неса приучени на тези полезни за тях неща. Най-често в началото папагалът ще настръхва и ще гледа да избяга от пръскачката. Не го насилвайте. Започнете съссъвсем кратки “сеанси” докато птицата се успокои и се увери, че в това няма нищо страшно. Не след дълго къпането ще се превърне в едно от най-големите удоволствия на папагала ви.
 
Най-добре за птиците ни би било осигуряването на голяма волиера извън дома, на слънце и чист въздух. Слънцето и чистият въздух са от изключително значение за доброто здраве на нашите пернати домашни любимци. Колкото повече престояват на открито по този начин, толкова по-здрави и игривище бъдат те, толкова повече радост ще ни доставят.
 
Папагалите, както всички птици (с много малки изключения), са надарени със способността да летят. Мечтата на човека векове наред! Полетътна птиците е едно от най-големите вълшебства в природата! Чрез летенето птиците набавят храната си, избягват хищници, предвижват се в пространството в търсене на оптимални условия за живот. Безспорно летенето е най-типичното, най-важното нещо за всяка птица. Вярно е, че в домовете ни много от функциите на летенето изгубват значението си. Например, храната им се предоставя на готово, не сеналага да прелитат разстояния в търсене на по-топъл климат и т.н. Но техният организъм е пригоден да лети! Летенето е необходимо на птиците така както ходенето е необходимо на хората.
 
От една страна летенето осигурява необходимото за птиците физическо здраве, но отдруга страна то им дава увереност, премахва тревожността им, прави ги многопо-спокойни и склонни да се доверят на стопаните си. Като всяко плахо животно, птицата има необходимост да може да избяга по най-бързия начин от това, което я застрашава. Или поне от това, което птицата “мисли”, че я застрашава. При тях отлитането в резултат на уплаха е рефлекс. Както хората инстинктивно се отдръпват на секундата от нещо, което ги застрашава без да обмислят доколко реална заплаха е то, така и птиците имат нужда от това. Единственият начин по който една птица може да го направи е да отлети. Ако е лишена от тази възможност, в птицата се натрупва тревожност, стрес. Трудно е да очакваме оттакава птица да ни се довери, да ни повярва, че желаем доброто й.
 
За да осигурим възможност на папагала ни да лети в дома ни е необходимо да вземем мерки както за безопасността му (напр. мрежи на прозорците), така и за това да го обучим на елементарни неща необходими за да можем все пак да запазим някакъв контрол над животното. Например, за да можемда го върнем обратно в клетката, когато е необходимо. За да научим папагала си на такива елементарни неща, самите ние трябва да знаем как да го направим.Обучаването на животни и в частност на птиците е въпрос на начин на живот. На постоянно показване на любовта ни към животното, на усърдно запознаване с положителните методи на възпитание и обучение, които са общовалидни за всяко живо същество.
 


Един начин за облекчаване живота на стопаните на папагали е подрязването на крилата и отнемането на възможността на папагала да лети. В редица страни практиката на подрязване на крилете е масова, в други страни (например в повечето страни отЕвропа) това се счита варварско отношение към птиците, проява на жестокост. Не е трудно да се досетите, че аз вярвам в абсолютната необходимост от това птицата да бъде птица, да не бъде лишавана от най-изконната си характеристика –възможността да лети!
 
Важността на този въпрос по отношение на цялостното развитиена папагала в дома ни е в пряка връзка с начина, по който ще вземем решение дали да оставим птицата да лети или да подрежем крилете й. Би следвало това дасе прави след пълно анализиране на условията във всеки отделен дом, навъзможностите на стопаните да полагат адекватни грижи за обучаването на папагала и за осигуряване на неговата сигурност и безопасност. Подрязването на крилете би следвало да се прави тогава и само тогава, когато се убедим напълно, че летенето в дома е немислимо.
 
Става ясно, че отглеждането на папагал в дома не е най-лесното нещо на земята. Но все пак е възможно! Изграждането на доверие между папагала домашен любимец и човека носи огромна радост и удовлетворениекакто на животното, така и на стопанина му! Колкото по-голямо е едно препятствие, толкова по-голямо и по-пълно е удоволствието от преодоляването му. Дали ще имате домашен любимец, който по цял ден стои на кацалката в клетката си или ще се радвате на жизнеността, на игрите на бърборенето на едно от най-интелигентните животни в природата – изборът е ваш! Помислете си!
 

 

източник: www.papagalibg.com