Врабчетата са малки пойни птици, с много под видове  за осем, от които се знае, че живеят в градовете и гнездят под покривите на сградите. Като цяло, врабчетата са малки и закръглени, кафяво-сиви птици с къси опашки, къси и дебели, мощни клюнове .
 Врабчетата приличат физически на други птици, хранещи се със семена, като чинки , но имат атрофиран гръбнак външно първично перо и допълнителни кости на езика. Мъжкият  има кестеняво- кафяв гръб с черни ивици, а долната, задницата и короната са сиви. Клюна е жълто-кафяв през зимата, но черн през лятото, а краката са в бледо кафяво. Женската е с по-бледа  окраска ,липсват бели бузи и крачетата и не са с толкова тъмен цвят както е при  мъжкия екземпляр.  Тила  е кестеняво- кафяв, но е със сламен цвят и има ивица зад окото.
  Различията между врабчетата биват също повлияни от храната,която консумират и нейното количество. Обикновенно те се прехранват със семена,малки насекоми и червейчета а тези, които живеят в населени места с удоволствие биха си похапнали почти всичко.
  Размерите им биват от 10-тина до 18 см. и до максимум 42 гр. приблизително. Размножителният им период започва през май, инкобационня период на яйцата трае  11-14 дни. Те  са бели, със сива или черна петна, гладка и лъскава повърхност. Броят им е от 3 до 5 броя и биват отглеждани 11-16 дни. Интересен  факт е, че мъжките и женските се редуват да мътят яйцата, като разбира се женските прекарват по дълго време с яйца.
  Врабчетата са дружелюбни птички и не се държат агресивно, напротив те лесно биват сплашвани. За съжеление, понякога стават жертва на хора, които решили да разнообразят деня си стрелят по тях с  въздушни пушки. Често врабчетата  унищожават посевите и житните култури,като се изхранват със семената им, но оръжието в никакъв случай не е решение. За това си има и други мерки като "доброто старо плашило". Като завършек искам да вмъкна един разказ като ви  оставям  сами да  вземете решение как да се отнасяте към тези птичета.

  Гонарио бил най-малкият от седмина братя. Родителите нямали пари да го пратят на училище, затова го изпроводили да работи в един голям чифлик. Гонарио трябвало да работи като плашило за врабчета, да пъди птичките далече от нивите. Всяка сутрин му давали торбичка барут и Гонарио цял ден трябвало да обикаля нивите и от време на време да гърми с малко барут. Гърмежите плашели птичките и те бягали, като се страхували от ловци.
  Веднъж барутът подпалил палтото на Гонарио и ако то не се било хвърлило веднага в едно блато, сигурно щяло да умре сред пламъците. Гонарио цамбурнал във водата и уплашил жабите. Те се разказкали и избягали, шумът, който те вдигнали, уплашил щурците и скакалците, които за малко престанали да пеят.
  Но най-уплашен от всички бил Гонарио, той плачел сам на брега на блатото, мокър като грозно пате, дребен, дрипав и гладен. Плачел така отчаяно, че врабчетата се накачулили на близкото дърво да го гледат и за писукали.