Африкански тръбозъб

Kое животно прилича едновремено на прасе, кенгуру и заек?

Африканският тръбозъб (Orycteropus afer) като цяло изглежда странно и е едно от най-чудатите животни на земята. Названието си е получил заради необичайните си зъби. Те представляват срастнали дентинови тръбички без корени и емайл, които растат до края на живота му. Обитава територията на Африка на юг от Сахара. Местните жители го наричат „аардварк“, което в превод означава “ земно свинче“.

Външността му представлява хибрид от три животни – прасе, кенгуру и заек. Носът, с цилиндричната си форма, напомня на свинска муцуна, силната мускулеста опашка прилича на опашката на кенгуруто, а дългите стърчащи уши са като на заек. Дебелата кожа на животното е покрита с редки косми, пясъчни или кафяви на цвят. Те имат мощно приспособление за риене и разрушаване на термитните могили. На предните лапи има 4, а на задните 5 пръста, при това предните крайници са пръстоходещи, а задните- стъпаловидни, ноктите са толкова големи, че напомнят копита. Муцуната и опашката имат по-светла окраска, отколкото тялото. В края на продълговатата муцуна има хрущялна „петичка“. Отвътре в муцуната са разположени 9-10 кости образуващи лабиринт, който прави силно обонянието на животното. Езика е дълъг и лепкав.
Африканският тръбозъб е един от най- добрите земекопачи в света - за изкопаването на яма дълбока 1 м, са му необходими по-малко от 5 мин. Умението да копае толкова бързо е много важна част от стратегията за оцеляване. Саваната е пълна със стари и нови дупки, които могат да служат за убежище в случаи на опасност.
Той излиза от своите хралупи в сумрак, както и на лунна светлина. Храни се с треви мъхове, листа и скакалци. При необходимост извършва локални миграции до 3 км. Полова зрелост достига към 2 год, в зависимост от района на местообитание, размножава се пролетта и есента. Бременноста при женските трае 7 месеца. Те раждат 1-2 малки. Тръвозъбчетата са голи и розови на цвят. В началото на третата седмица те самостоятелно следват майка си. След 6 месеца мъжките се отделят и копаят собствена дупка, а младите женски остават с майката.
Продължителността на живота им е до 18 год, но в плен могат да доживеят и до 24 год.
На много места от ареала си са изтребвани от човека заради кожите и ноктите им. Рядко биват убивани с цел препитание