Аз съм все още котка: Един страхотен фотопроект на Моника Малек

Моника Малек иска да промени начина, по който хората гледат на котките с увреждания. По който разделят животинките на две категории – лошо и по-добри. „Надявам се, че те ще започнат да се отнасят с тези котета по нормален начин. Не специално, не лошо, а просто нормално“, коментира Моника.

Именно поради тази причина тя решава да създаде този фотопроект. „Надявам се, че поне един мъничък процент от хората ще престанат да се страхуват и ще променят гледната си точка към котките с увреждания. Няма значение дали на животинчето му липсва око, ухо или опашка, дали има левкемия или друго заболяване. То все още е котка, мърка, чисти се бавничко, докато примигва с кривогледите си очички, мяука, бута неща от масата, сваля дрехи от закачалките, лежи си в любимата си кутия, гледа през прозореца през по-голямата част от деня, опитва се да седи  в странни и тесни пространства, спи в непохватни пози, прави смешни физиономии, след като помирише нещо и т.н.“, допълва Моника.

Поредицата от снимки включват котки, заснети именно в подобни ситуации. Моника се е опитала да покаже, че въпреки уврежданията, поведението на животинките не се отличава от това на останалите. Те не се срамуват от себе си, защо ние трябва да се срамуваме от тях?